remembering the reasons why

с любимата натали.
нежно нарисувани думи.

тази песен напоследък много ме докосва...

неделно нежно утро :-)

the easter bunny was crocheted

последно великденско! обещавам!
за тази година поне, де :-)

дълго преди великден да дойде си мислех какво мога да сътворя, което да развесели кошницата с боядисаните яйца. да, вече няколко години подред яйцата сами развеселяват с ярките и красиви цветове, които се получават от седефените бои.
и все пак - искаше ми се да има още нещо в кошницата. нещо, различно от яйца, но пак цветно и някак свързано с великден.

и тогава видях една снимка в пинтръст, която от раз отговори на чуденията ми :-)

Source: 1.bp.blogspot.com via Teodora on Pinterest

и тази снимка така ме усмихна, че си я заплюх.
проблемът обаче беше, че зад нея нямаше моделче на миниатюрната шапка-зайче, а аз не смеех да се отпусна достатъчно и сама да се пробвам да го направя. поне така си мислех де ;-)
плашеха ме ушичките. но точно те пък се оказаха много много лесни - направих ги с по 8 единични бримки (това дали така се казва на български, не знам, ама така е като са на английски съм се учила да плета) от един цвят. и върху него пак единични от друг цвят. май станаха малко късички. но са си сладки.
принципно може би с 12 би било по-добре - биха се получили дългоухи зайчета :-)

и все пак - ето ги моите красавци. украсиха кошницата на мама. а няколко изплетох и за нас.
внесоха още една усмивка вкъщи :-)

is it easy to build a tiny nest?

в петък със сестра ми разтопихме шоколад.
и построихме мънички гнезда.
всяко с клончета шоколадови пръчици.
и във всяко - едно или две боядисани великденски яйчица. и те шоколадови.

най-вкусните и най-веселите пролетни гнезда станаха.
и построяването им се оказа детска игра ;-)

единственото негативно: свършват адски бързо!

happy easter!

заедно с коледа, великден се нарежда под номер едно в списъка с любими семейни топли празници.
за първа година откакто живея с наско не боядисвах яйца с него, а с мама и инна. и си беше лудница - едната вика от едната страна на масата, другата писка от другата страна, а третата се опитва да успокои положението :-)

и все пак си беше прекрасно боядисване на яйца. по женски. и по семейно.
много ми е хубаво тук - знаейки, че вън има огромен двор, зелен, тих, чист и наш, с нарциси, лалета, зюмбюли и какво ли още не... цъфнала череша, цъфнала праскова, цъфнала джанка - пролет, ама вкъщи :-)

яйцата станаха красиви. и лъскави. експериментирах с пастели (по детски) - доста е забавно докато пастелът се топи по горещото яйце и би било смешно и весело занимание за дребосъци (записвам си), но след това, когато пастелът започне да засъхва, се стича в една конкретна точка, струпва се там, а по цялото яйце остават едни бели тънки каналчета. решението: ако все пак искате да си имате боядисано яйце, след като изсъхне пастелът, просто овалвате в някоя от боите и се получават доста интересни ефекти в крайна сметка - пастелът не позволява на боята да се хване навсякъде, всъщност каналчетата се пълнят с боята, а останалата част си остава оцветена от пастела :-)
интересно занимание. и все пак - само за едно яйце тази година.

когато започнем да боядисваме с нашите дребосъчета - е, тогава най-вероятно към бройката счупени и изтървани яйца, ще прибавим и няколко оцветени с пастели ;-)
какво по-весело :-)

baking with my love

ще е и годината на първите неща :-)
за първи път наско изяви желание да меси нещо заедно с мен в кухнята!
за първи път правим козунаци! заедно. и поотделно.

и дали е късметът на начинаещия или не - получиха се прекрасни! поне на външен вид ;-)
изглеждат красиви, през целия път от софия до троян ни ухаеше на козунаци в колата. имаха конци, точно както едно време, когато бяхме деца и обожавахме да късаме тези конци! и дори цели 2 дни издържаха без да станат прекалено корави ;-) сега, днес, три дни след като ги направихме, само наско продължава да си ги яде. аз предадох каузата и минах на купени - в крайна сметка са далеч по-меки, имат вкус на козунаци, а не просто на сладък хляб (това ще трябва да го усъвършенстваме явно!) и макар и без конци са си ... е, козунаци :-)

въпреки че ако трябва да съм честна, нашите са със 100% известни продукти. знаем много добре какво сме сложили в тях, как сме ги забъркали, как сме месили, как наско стана целият бял, как тичаше до втория етаж да провери дали тестото е втасало и как чак до входа на кооперацията ухаеше приказно :-)
а купените - сигурно са пълни с набухватели... и кой знае със сигурност яйцата дали са яйца, а млякото - мляко...
но - съжалявам бебче, по-вкусни са :-)
кой знае, догодина може и нашите да са толкова вкусни. все пак забравихме да сложим лимоновите корички!

и все пак: в заключение, беше толкова толкова прекрасно да месим заедно! той за първи път беше ентусиазиран за нещо подобно. беше толкова сладък, тичайки до горе да провери. завиваше тестото с одеало супер внимателно и старателно от всички страни. и създаде на бъдещите ни козунаци най-добрата микросреда, в която да пораснат ;-)

i ski!

тази година май ще мине под надслов 'осъществяване на детски мечти' :-)
и както се казва - it feels so-o-o-o great!

миналата седмица осъществих една такава моя огромна детска мечта - карах ски!
цяла седмица се учихме заедно с наско. бяхме като малки дечица - показваха ни как да падаме, как да ставаме, как да спираме и тръгваме, подхвърляхме си ръкавици докато се спускахме по склона, клякахме до земята в движение, завивахме наляво и надясно, правихме самолетче и какво ли още не. точно като мъничките 4-5 годишни дребосъци, които се учеха около нас :-) с една единствена разлика де - дребосъците още на втория ден фучаха по пистите около нас, а ние бавно, но славно се придвижвахме и току се налагаше да поспрем на рало от страх да не паднем :-) (не че аз не паднах поне 10 пъти за цялата седмица...)

и въпреки това, че възрастта много явно си оказа отрицателното влияние в това ни начинание, с всеки изминал ден ставахме по-уверени и по-смели. още на втория ден ни пуснаха по най-дългата писта в пампорово, която е и най-лесната. учихме се да правим широки дъги с рало и общо взето цели 4 км. ги минахме само така. на третия ден вече успявахме да затворим ралото и да се престрашим да пуснем ските, за да наберем малко скорост. завоите отново правехме на рало. на четвъртия ден аз вече иизбирах разни кратички стръмни участъци от дългата писта, в които се пусках право надолу, силно наведена, за да свисти вятърът колкото се може повече в ушите ми. на петия и шестия ден си се носихме свободно в по-голямата част от пистата. е, завоите ни все още са на рало, но какво пък - имаме защо с нетърпение да чакаме следващата зима, когато ще ни учат да завивваме на успоредни ски и ще правим верижни завои и широки дъги.

прекрасна една седмица си беше. странно е (и тъжно) как човек забравя за чистотата, за свежестта на въздуха, за вдишването с цели дробове, за безгрижността, когато е далеч от всичко това, потънал в отвратителния хаос на големия град. цели 6 дни не съм спряла да се смея, чак устните ми се напукаха. някаква безумна радост ме беше обзела. будех се рано. хич и не ми пукаше, че съм в отпуска, а не можех да спя до 10 (освен първия ден). по цял ден събирахме слънце, вятър, чисто и свежо. в 8 вечер бяхме скапани от умора. съвършено усещане на спокойствие ни подари пампорово.
с такова огромно, ама огромно нетърпение чакам да дойде пак зимата. за да обуя отново тежките обувки, да щракна силно автоматите и да се понеса към лифтовете чак до снежанка.

валя ни сняг. валя ни дъжд. изгори ни слънце (в момента и без очила съм си с очила, носът ми е изгорял, ама какво пък - смешна съм, ама ми е кеф!) наско успя да ме бутне веднъж. минахме успешно детското слаломче, организирано за малчуганите на финала на обучението им.
изкарахме си фантастично!

и само още една седмица, за да овладеем успоредните завои, и сами ще вилнеем по пистите - че и не само по лесните в пампорово, а по всички (сигурно без черните все пак).

с други думи - осъществяването на тази детска мечта си беше фурор! и както се казва - it felt so-o-o-o great!

spring on the balcony

най-после.
откога я чакам тази пролет!
вече мога да й се радвам почти почти без да ме е страх, че утре ще я надвие отново зимата. макар че наско твърди, че щом предстои да караме ски, значи все още не е пролет.

е, мисля си аз пък - вече толкова много неща го оборват.
сутрин успяваме да се поизлежаваме в леглото на широко отворен прозорец, а вън пеят птички.
слънцето напича силно и по цял ден ни се смее. въпреки че последните дни вятърът се опитва да донесе разни облаци, които поскриват лъчите.

а на терасата ни - дръжте се, вече има зелено! и цветно! и много :-)

имам си цели 8 оцелели след кръвожадната зима иглики, само двечки все още не са цъфнали, но съм убедена, че скоро ще им видя цветовете.

милото нежно бяло цвете от мама, което дори не покрих през зимата, се оказа най-големият герой и сега е прекрасно!
другото нежно цвете от мама също оцеля - показали са се първите му пъпки за тази година.

засадих и фрезии този път, не знам дали ще се хванат, никога не съм се пробвала с тях. но пък са ми толкова толкова пролетни, че ако успеят да се покажат, безспорно ще внесат още слънце на вече съвсем осветената тераса.

и цели 5 зюмбюлчета засадих. луковичките съм си запазвала съвсем небрежно, когато наско ме е изненадвал със зюмбюлче вкъщи. чакам с нетърпени. дано се покажат.


и още колко предстои да засаждам на тази тераса!

и за край днес - един пролетен залез :-)